График на рестриктивните закони, които властите са използвали, за да разбият несъгласието в Русия на Путин
ТАЛИН, Естония (AP) — Като част от все по-нарастващото ограничаване на несъгласието от страна на руския президент Владимир Путин, властите през последните години приеха набор от закони, ограничаващи основните човешки права, включително свободата на словото и събранията, както и правата на малцинствата и религиозните групи.
Тези закони са насочени към „чуждестранни агенти“, за които се твърди, че искат да окажат влияние върху Русия, членове на LGBTQ+ общността и организации, разпространяващи информация, критична към Кремъл или противоречаща на официалните разкази, особено по отношение на руската инвазия в Украйна.
Те помогнаха на Кремъл да поддържа строг контрол върху политическата система на страната , и в резултат на това се очаква Путин да удължи управлението си практически безспорно на президентските избори този месец.
Застъпниците на правата на човека се тревожат, че предстоят още репресии.
Ето поглед върху някои от ограничителните закони, приети в Русия:
Юли 2012 г. — Руските власти приеха закон, който им позволява да обозначават нестопански и неправителствени организации като „чуждестранни агенти“, ако получават чуждестранни финансиране и участие в свободно дефинирана „политическа дейност“. Определянето изискваше организациите да представят подробни отчети за своите финанси на властите и носеше силни негативни конотации, които често плашеха техните спонсори, партньори и рекламодатели.
През следващите години етикетът беше приложен и към медии и лица и беше използван предимно за насочване към критици на Кремъл, независими новинарски издания и правозащитни групи. В момента в регистъра на „чуждестранните агенти“ има над 770 неправителствени организации, новинарски издания и физически лица, като списъкът редовно се актуализира с нови допълнения.
Юни 2013 г. — Русия прие закон, който стигматизира гейовете и забранява даването на каквато и да е информация на децата за хомосексуалността. Законът, който забранява „пропагандата на нетрадиционни сексуални отношения“ сред непълнолетни, доведе до ограничения върху книги, филми и медии и подхранва атаки срещу ЛГБТК+ активисти.
Декември 2013 г. — Путин подписа закон, позволяващ на медийния регулатор Роскомнадзор да блокира уебсайтове, разпространяващи призиви за протести и друго предполагаемо екстремистко съдържание само със заповед от руската генерална прокуратура, а не от съд. Десетки уебсайтове бяха блокирани през следващите години, включително много критични новинарски издания, опозиционни страници и сайтове, управлявани от правозащитни групи.
Май 2015 г. — Беше приет закон, забраняващ на „нежелани организации“ да работят в Русия, с наказателни санкции, вариращи от големи глоби до осем години затвор. Определянето се отнася за чуждестранни организации, които властите смятат за заплаха за „конституционния ред, отбранителната способност или сигурността“ на Русия, но в действителност то е използвано за затваряне на чуждестранни и руски НПО, опозиционни групи и критични новинарски издания, включително такива популярни като Телевизионният канал „Дожд“ и новинарският сайт „Медуза“.
Към февруари 2024 г. общо 142 групи са забранени като „нежелани организации“.
Юли 2016 г. — Кремъл прие закон, който значително разшири правомощията на правоприлагащите органи, позволявайки наблюдение и събиране на данни за граждани под предлог за борба с тероризма и екстремизма.
Законът въведе забрана за използването на несертифицирани инструменти за криптиране, задължи телекомуникационните оператори да съхраняват обаждания и съобщения в продължение на три години и рязко затегна провеждането на религиозни мисионерски дейности. Той беше силно критикуван от защитниците на свободата на словото.
Май 2019 г. — Русия прие т. нар. закон за суверенния интернет, предназначен да затегне контрола върху интернет инфраструктурата в страната, за да може да пресече интернет в страната от останалия свят. Съгласно закона телекомуникационните оператори са длъжни да инсталират оборудване, което позволява на властите да блокират съдържание и да пренасочват трафика. ИТ експерти се съмняват дали ще бъде възможно да се приложи изцяло, но предупредиха, че това може да причини смущения.
Март 2022 г. — Малко повече от седмица след навлизането на руските войски в Украйна, властите приеха законодателство, забраняващо пренебрегването на Русия военни или разпространяване на „фалшива информация“ за нахлуването, което се наказва с до 15 години затвор. Законът почти веднага беше използван срещу тези, които говорят против войната, независими медии и опозиционни активисти.
В резултат на това десетки руски независими медии бяха забранени, докато други обявиха, че спират всякакви репортажи, свързани с Украйна, или преместиха редакциите си в чужбина. Хиляди руснаци бяха арестувани на антивоенни протести и десетки бяха изправени пред наказателни обвинения по закона. Критиците на Кремъл както у дома, така и в чужбина бяха осъдени на дълги присъди затвор.
Декември 2022 г. — Руските власти разшириха репресиите си срещу общността на ЛГБТК+ и приеха закон, който забранява всякакви дейности, смятани за насърчаване на правата на ЛГБТК+, в още един удар по борещата се общност.
Юли 2023 г. — Русия забрани грижите, потвърждаващи пола, както и промяната на пола в официални документи и публични регистри. Високопоставеният депутат Пьотр Толстой, който беше сред вносителите на законопроекта, каза, че той има за цел да „защити Русия с нейните културни и семейни ценности и традиции и да спре проникването на западната антисемейна идеология“.
